Постинг
03.11.2017 21:16 -
БЪЛГАРИНЪТ и ЗАКОНЪТ - 2.
БЪЛГАРИНЪТ и ЗАКОНЪТ
5.
ДИКТАТОРЪТ и ДЕМОКРАТЪТ:
СТЕФАН СТАМБОЛОВ и ТОДОР ИКОНОМОВ
Мога без никакво преувеличение да кажа, че Тодор Икономов е първият български държавник, ЗА когото ЗАКОНЪТ, ЗАКОННОСТТА и ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА, наред с моралът, усвоен от него в Киевската духовна академия, са представлявали висша и непоклатима ценност.
И ако действително желаем да бъдем обективни в своите изследвания и размишления върху философията на българската история, то ще трябва да признаем, че в това отношение той стои значително по-високо от цялата плеяда строители на България непосредствено след Освобождението.
Тодор Икономов бил грамаден и тромав мъж, говорел бавно, хладно и разсъдливо, като същевременно проявявал голяма чувствителност и постоянна загриженост за собственото си достойнство. Ще дам пример за неговата чувствителност със следния случай:
Петко Каравелов бил министър-председател, а Икономов - кмет на София. Заради някакъв спор помежду им Петко Каравелов, който никога не мерел думите си, го нарекъл "МУЗЕВИРИН".
Непростителен по отношение на всичко, което засяга и обижда неговото достойнство, Тодор Икономов ПИСМЕНО го извикал на ДУЕЛ, нещо май нечувано дотогава в българската гражданска история. Изпратил при Каравелов секунданти, както си му е редът. Остър и бърз на думи, Каравелов изпъдил секундантите, а те, за да са чисти пред рицарската си съвест, съставили следния протокол:
"Една хиляда и осъмстотин и осъмдесета година /правописът е оригинален/, октомври 19 ден.
Отдолеподписаните, пригласени от г. Теодора Икономова, за да отидем при г. Петко Каравелова и да се споразумеем относително удовлетворението за обидите, за които обиди г-н Каравелов писмено е повикан от г-н Икономова на дуел; днес на единадесет часа преди пладне, като се представихме в домът г-ну Каравелову, Господствому, без да влезе в споразумение с нас, с един груб тон и в присъствието на г. г. Петра Манолова и Ив Данева и пр., ни каза буквално следующето: "Кажете на г-на Икономова, че той е десет пъти музевирин и аз ще му смажа главата, както нему тъй също и на ония, които би си позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентьори." За всичко това се състави протокол.
Д-р Минчевич, Р. Вълчанов."
Дума да няма; вероятно с напълно достатъчни основания може да се твърди, че Петко Каравелов е най-колоритната, разностранна, сложна и противоречива личност измежду строителите на Третото българско царство. И аз специално ще анализирам неговата личност, но в момента вниманието ми е концентрирано върху Тодор Икономов.
По времето на Учредителното събрание Икономов е духовният водач на консерваторите. Именно той обосновал идеята за сената; двамата с дядо Славейков са докладчиците, които предопределили характера на Търновската конституция.
При гласуването в Учредителното събрание мнозинство получил докладът на дядо Петко Рачов Славейков и българското Народно събрание останало без сенат /горна камара/.
Спокойно бих могъл да констатирам, при цялото ми огромно уважение и преклонение пред личността и делото на Петко Р. Славейков, че това е неговият най-голям грях пред обичаният от него български народ.
Ще минат 25 години от приемането на Търновската конституция. Все още живите през 1904 година депутати в Учредителното събрание ще разкажат своите спомени за неговата работа, публикувани в специална юбилейна книга.
И всички тези живи тогава депутати, без никакво изключение, ще признаят, че отхвърлянето на предложението за сенат, обосновано в доклада на Тодор Икономов, било единствената груба, вероятно съдбовна грешка в работата на Учредителното събрание.
"В заседанието от 27 март 1879 година - пише в спомените си основателят на българската етнография професор Димитър Маринов - имаше да се разгледа член 78 за народното представителство, ПРИ КОЕТО ЕДНАТА ГРУПА ИСКАШЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ СЕНАТ; Икономов бе зел на себе си грижата да защити сената.
От страна на другата група - младите - се натовари дядо Славейков да бъде опонент на Икономова. Двамата противници бяха дотолкова интимни помежду си и дотолкова благородни, щото си дадоха предварително речите един другому да ги прочетат.
Дядо Славейков, следователно, когато съставляваше своята писана реч, имаше пред себе си писаната реч на Икономова. По тоя начин речите и на двамата уважаеми оратори се знаеха от повечето от нас, депутатите още от по-преди да ги произнесат.
И АЗ ГО ИЗПОВЯДВАМ ТУКА, ЧЕ ДОВОДИТЕ НА ИКОНОМОВА - говоря за себе си и за моите приятели - БЯХА ПО-СИЛНИ И ДОРИ БЯХМЕ ГОТОВИ ДА ГЛАСОПОДАВАМЕ ЗА СЕНАТА. Дори и самият Каравелов признаваше доводите на Икономова за силни и праведни. Доколкото помня, и самичък дядо Драган Цанков се колебаеше.
Единствената спънка срещу приемането на сената беше ИНАТЪТ: сенатът се предлага от страна на групата на "старите", следователно, ако се приеме, тогава излиза, че те са победили."
Велика работа е българският ИНАТ, велика..., цяла конституция била осакатена в негова чест; как така моят политически противник ще бъде прав, значи той ме е победил, така ли? Не-е-е...
За Тодор Икономов законът стоял над всичко. "Към чиновниците си - пише той като министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент - бях неумолим и не преставах да им внушавам, че те са слуги на обществото и че освен изпълнение на законите тям е забранено всяко друго вмешателство в делата на обществото и на правителството. Въобще аз се мъчех да бъда изпълнител на закона и чужд за всяка партизанска мисъл и партизанско стремление. Порядъкът, тишината, законността бяха моят идеал, за който аз бях готов да се жъртвувам."
Идва ми на ум, че ако този човек притежаваше силата и енергията на Стефан Стамболов, за да се наложи като водач през първото следосвобожденско десетилетие, ние щяхме да фундираме по-други темели в своя държавен и обществен живот. Но като борец за законност тогава той е намразен от всички възможни страни - князът, либералите и консерваторите.
На Тодор Икономов принадлежи, според мен, най-обективното обяснение на руско-българския политически разрив. Русия отказала да признае регентството начело със Стефан Стамболов. От конституционна и законова гледна точка тя била съвършено права, защото нито Стефан Стамболов, нито неговият зет полковник Сава Муткуров имали конституционно право да бъдат регенти.
Следователно, от 11 август 1886 г., денят, в който с прокламация се самообявил за наместник на княза, а по същество за диктатор, Стефан Стамболов узурпаторски завзел цялата фактическа власт в държавата.
"Косата на человека настръхва! - пише в мемоарите си Тодор Икономов.
Какво изопачено разбиране на държавния порядък! Какво отсъствие на чувства за законност и справедливост! Едни злодействуват, защото са в сила, други се готвят да злодействуват, защото били онеправдани...
БЕЗНАДЕЖДНОСТ е обгърнала в последно време моето същество. Тя повдига в мене въпроси за бъдещето на отечеството, на което съм и ази частица неразделна, и ме убива с отговорите, които се добиват от действителността...
ЖИВОТ ЛИ Е ТОВА? Порядък ли е това? Търпимо ли е? Да се помири человек с такъв живот, трябват му две неща: или да се обърне на безчестно животно, или да се лъже с надежда за отмъщение.
За себе си аз не мога да приема ни едното, ни другото, защото първото е низко, а второто несправедливо....
ПО-ДОБРЕ Е СМЪРТТА, КОЯТО И ПРИЕМАМ ОХОТНО, когато към нея ме побуждат и затрудненията ми, от които се мъчих с всякакви жертви да изляза, но не намерих у никого ни съдействие, ни человеческа утеха."
Смазан житейски и политически от диктаторския режим на Стефан Стамболов, Тодор Икономов се обесил...
5.
ДИКТАТОРЪТ и ДЕМОКРАТЪТ:
СТЕФАН СТАМБОЛОВ и ТОДОР ИКОНОМОВ
Мога без никакво преувеличение да кажа, че Тодор Икономов е първият български държавник, ЗА когото ЗАКОНЪТ, ЗАКОННОСТТА и ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА, наред с моралът, усвоен от него в Киевската духовна академия, са представлявали висша и непоклатима ценност.
И ако действително желаем да бъдем обективни в своите изследвания и размишления върху философията на българската история, то ще трябва да признаем, че в това отношение той стои значително по-високо от цялата плеяда строители на България непосредствено след Освобождението.
Тодор Икономов бил грамаден и тромав мъж, говорел бавно, хладно и разсъдливо, като същевременно проявявал голяма чувствителност и постоянна загриженост за собственото си достойнство. Ще дам пример за неговата чувствителност със следния случай:
Петко Каравелов бил министър-председател, а Икономов - кмет на София. Заради някакъв спор помежду им Петко Каравелов, който никога не мерел думите си, го нарекъл "МУЗЕВИРИН".
Непростителен по отношение на всичко, което засяга и обижда неговото достойнство, Тодор Икономов ПИСМЕНО го извикал на ДУЕЛ, нещо май нечувано дотогава в българската гражданска история. Изпратил при Каравелов секунданти, както си му е редът. Остър и бърз на думи, Каравелов изпъдил секундантите, а те, за да са чисти пред рицарската си съвест, съставили следния протокол:
"Една хиляда и осъмстотин и осъмдесета година /правописът е оригинален/, октомври 19 ден.
Отдолеподписаните, пригласени от г. Теодора Икономова, за да отидем при г. Петко Каравелова и да се споразумеем относително удовлетворението за обидите, за които обиди г-н Каравелов писмено е повикан от г-н Икономова на дуел; днес на единадесет часа преди пладне, като се представихме в домът г-ну Каравелову, Господствому, без да влезе в споразумение с нас, с един груб тон и в присъствието на г. г. Петра Манолова и Ив Данева и пр., ни каза буквално следующето: "Кажете на г-на Икономова, че той е десет пъти музевирин и аз ще му смажа главата, както нему тъй също и на ония, които би си позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентьори." За всичко това се състави протокол.
Д-р Минчевич, Р. Вълчанов."
Дума да няма; вероятно с напълно достатъчни основания може да се твърди, че Петко Каравелов е най-колоритната, разностранна, сложна и противоречива личност измежду строителите на Третото българско царство. И аз специално ще анализирам неговата личност, но в момента вниманието ми е концентрирано върху Тодор Икономов.
По времето на Учредителното събрание Икономов е духовният водач на консерваторите. Именно той обосновал идеята за сената; двамата с дядо Славейков са докладчиците, които предопределили характера на Търновската конституция.
При гласуването в Учредителното събрание мнозинство получил докладът на дядо Петко Рачов Славейков и българското Народно събрание останало без сенат /горна камара/.
Спокойно бих могъл да констатирам, при цялото ми огромно уважение и преклонение пред личността и делото на Петко Р. Славейков, че това е неговият най-голям грях пред обичаният от него български народ.
Ще минат 25 години от приемането на Търновската конституция. Все още живите през 1904 година депутати в Учредителното събрание ще разкажат своите спомени за неговата работа, публикувани в специална юбилейна книга.
И всички тези живи тогава депутати, без никакво изключение, ще признаят, че отхвърлянето на предложението за сенат, обосновано в доклада на Тодор Икономов, било единствената груба, вероятно съдбовна грешка в работата на Учредителното събрание.
"В заседанието от 27 март 1879 година - пише в спомените си основателят на българската етнография професор Димитър Маринов - имаше да се разгледа член 78 за народното представителство, ПРИ КОЕТО ЕДНАТА ГРУПА ИСКАШЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ СЕНАТ; Икономов бе зел на себе си грижата да защити сената.
От страна на другата група - младите - се натовари дядо Славейков да бъде опонент на Икономова. Двамата противници бяха дотолкова интимни помежду си и дотолкова благородни, щото си дадоха предварително речите един другому да ги прочетат.
Дядо Славейков, следователно, когато съставляваше своята писана реч, имаше пред себе си писаната реч на Икономова. По тоя начин речите и на двамата уважаеми оратори се знаеха от повечето от нас, депутатите още от по-преди да ги произнесат.
И АЗ ГО ИЗПОВЯДВАМ ТУКА, ЧЕ ДОВОДИТЕ НА ИКОНОМОВА - говоря за себе си и за моите приятели - БЯХА ПО-СИЛНИ И ДОРИ БЯХМЕ ГОТОВИ ДА ГЛАСОПОДАВАМЕ ЗА СЕНАТА. Дори и самият Каравелов признаваше доводите на Икономова за силни и праведни. Доколкото помня, и самичък дядо Драган Цанков се колебаеше.
Единствената спънка срещу приемането на сената беше ИНАТЪТ: сенатът се предлага от страна на групата на "старите", следователно, ако се приеме, тогава излиза, че те са победили."
Велика работа е българският ИНАТ, велика..., цяла конституция била осакатена в негова чест; как така моят политически противник ще бъде прав, значи той ме е победил, така ли? Не-е-е...
За Тодор Икономов законът стоял над всичко. "Към чиновниците си - пише той като министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент - бях неумолим и не преставах да им внушавам, че те са слуги на обществото и че освен изпълнение на законите тям е забранено всяко друго вмешателство в делата на обществото и на правителството. Въобще аз се мъчех да бъда изпълнител на закона и чужд за всяка партизанска мисъл и партизанско стремление. Порядъкът, тишината, законността бяха моят идеал, за който аз бях готов да се жъртвувам."
Идва ми на ум, че ако този човек притежаваше силата и енергията на Стефан Стамболов, за да се наложи като водач през първото следосвобожденско десетилетие, ние щяхме да фундираме по-други темели в своя държавен и обществен живот. Но като борец за законност тогава той е намразен от всички възможни страни - князът, либералите и консерваторите.
На Тодор Икономов принадлежи, според мен, най-обективното обяснение на руско-българския политически разрив. Русия отказала да признае регентството начело със Стефан Стамболов. От конституционна и законова гледна точка тя била съвършено права, защото нито Стефан Стамболов, нито неговият зет полковник Сава Муткуров имали конституционно право да бъдат регенти.
Следователно, от 11 август 1886 г., денят, в който с прокламация се самообявил за наместник на княза, а по същество за диктатор, Стефан Стамболов узурпаторски завзел цялата фактическа власт в държавата.
"Косата на человека настръхва! - пише в мемоарите си Тодор Икономов.
Какво изопачено разбиране на държавния порядък! Какво отсъствие на чувства за законност и справедливост! Едни злодействуват, защото са в сила, други се готвят да злодействуват, защото били онеправдани...
БЕЗНАДЕЖДНОСТ е обгърнала в последно време моето същество. Тя повдига в мене въпроси за бъдещето на отечеството, на което съм и ази частица неразделна, и ме убива с отговорите, които се добиват от действителността...
ЖИВОТ ЛИ Е ТОВА? Порядък ли е това? Търпимо ли е? Да се помири человек с такъв живот, трябват му две неща: или да се обърне на безчестно животно, или да се лъже с надежда за отмъщение.
За себе си аз не мога да приема ни едното, ни другото, защото първото е низко, а второто несправедливо....
ПО-ДОБРЕ Е СМЪРТТА, КОЯТО И ПРИЕМАМ ОХОТНО, когато към нея ме побуждат и затрудненията ми, от които се мъчих с всякакви жертви да изляза, но не намерих у никого ни съдействие, ни человеческа утеха."
Смазан житейски и политически от диктаторския режим на Стефан Стамболов, Тодор Икономов се обесил...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
За този блог
Гласове: 1446
