Из тъмните и сенчести алеи на живота

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.11.2017 21:11 - БЪЛГАРИНЪТ и ЗАКОНЪТ

Автор: ivanbunin Категория: Лични дневници

Прочетен: 338 Коментари: 0 Гласове:

БЪЛГАРИНЪТ и   ЗАКОНЪТ
                                                    4.
                                  Как Фердинанд станал
                                         български княз?

                    На 1 ноември 1886 г. Великото народно събрание избрало една тричленна делегация, която да тръгне по европейските дворцови кръгове и да намери подходящ  кандидат за овакантеният   от Батенберг княжески престол.
                    В делегацията влизат Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчов. Движат се по маршрута София, Белград, Будапеща, Виена, Берлин, Лондон, Париж, Рим и Цариград.
                    Още във Виена, където те отседнали в гранд-хотела на 26 ноември, пред делегацията се появил окуражителен шанс. При едно вечерно посещение във вариете ли, в оперета ли, в тяхната ложа се представил впечатляващият майор в оставка фон Лааб.
                     "Във   Виена се намира - осведомил ги майорът - един млад принц, от голяямо семейство, роднина на всички европейски дворове: той е Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. По-добър кандидат от него не можете да мечтаете."
                       Принцът бил австрийски офицер. На следващия ден, 2 декември, той приел цялата делегация. Като докладвал на външния министър Григор Начович за срещата, Константин Стоилов телеграфирал:
                       "Князът изказа, че е спечелен за българското дело и е готов да приеме отгоре си тая задача... Тази кандидатура сматряме за сериозна. Князът е много богат и сроден с австрийския, германския, белгийския и английския дворове... Тая кандидатура може да е един изход от кризата. Пазете засега най-голяма тайна."
                       Австрийският император позволил на Фердинанд да приеме предложението. Но с изключение на това тайно императорско съгласие   другите велики сили предпочели да не се произнасят върху кандидатурата на Кобурга.
                          Докато делегацията обикаляла по Европа, в София Стефан Стамболов записал в личния си дневник на Никулден, 6 декември, следния текст:
                      "Аз вярвам, че България ще излезе цяла и невредима от днешната криза, мене ми шепне някой таен глас, че   скоро държавния   ни кораб ще влезе в добро пристанище... Да са не закачат   с нас руссите, защото голямо зло има да им пати главата...
                          В борбата ни с Россия правдата и правото е на наша страна и България днес за днес може да    бъде толкова гибелна за Россия, колкото беше в 1876 година за   Турция.
                         Днес фитила, с който може да се запали общоевропейската война, е в ръцете на българите, в нашите ръце... има хиляди поводи и средства да са запали оган... Затова нашите братушки, които надали са готови на една сериозна война , ще сторят много добре да си намалят претенциите и ограничат апетитите, а така също и да не бият котката в затворена стая, защото тя може да се хвърли на врата им и тогава   не са знае що може да стане: или котката ще бъде прибита, или калугера удушен." /правописът си е на  Стамболов/
                          Още през декември станало ясно, че европейските велики сили,   вземайки предвид както собствените си интереси, така и непреклонността на Русия, няма да подкрепят избора на Фердинанд за български княз.
                          Какво да се прави?
                          Съществували два варианта:
                          1. Регентството да бъде коренно променено, като го напусне противоконституционният регент Стефан Стамболов и се започнат преговори с Русия чрез посредничеството на Високата порта;
                          2.   Да   се пристъпи към избор на княз от Великото народно събрание  БЕЗ и даже   ПРОТИВ съгласието на великите сили.
                         Казано с други думи, личността на диктатора Стефан Стамболов се проснала на пътя на България така, че законен избор на княз станал съвършено невъзможен,   ако диктаторът не бъде отстранен от регентството.
                            Русия по никакъв начин не се примирявала с противоконституционното регентство на Стамболов. Нейните интереси били в основни линии признати за резонни от другите велики сили.
                             СТЕФАН СТАМБОЛОВ ОБАЧЕ СЕ ПРОЯВИЛ КАТО ТИРАНИН, ИЗДИГНАЛ НЕНАСИТНАТА СИ ЗЛОЩАСТНА ВОЛЯ ЗА ВЛАСТ КАКТО НАД ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, КОЯТО НЕ ДОПУСКАЛА ТОЙ ДА БЪДЕ РЕГЕНТ,   ТАКА И НАД КРЕЩЯЩАТА ИСТОРИЧЕСКА НУЖДА БЪЛГАРИЯ ДА ИМА МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАТ, т.е. ЛЕГИТИМЕН КНЯЗ.
                             И днес все още има всякакви хора, които величаят Стамболов като   велик български държавник. Колко ли тъмна трябва да е представата на тези хора не само за велик държавник, но и за държавник изобщо, Господи!
                            Единствен Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се оказал човекът, решил да князува против волята на Русия и на всички   велики сили.
                              Кой е всъщност този натрапник Фердинанд?
                              Фердинанд Леополд Мария е син на Август Лудвиг Виктор, херцог Сакс Кобург Готски, и на принцеса Клементина Бурбонска и Орлеанска. Роден е на 14 януари 1861 г. в замъка Кобург, близо до Виена.
                            Както е записано в родословната книга на Кобургите, потеклото им датира от Х   век,   от времето на Сигизмунд първи. Сигизмунд първи  - последният император на Свещената римска империя, който бил също  крал на Чехия и Унгария,   подарил на първите Кобурги едно херцогство.
                            Бащата на Фердинанд е австрийски генерал-майор и кралски саксонски генерал. Но чичовците на българския княз - по традиционният Кобургски метод, т.е. чрез бракове - се издигнали доста по-нависоко от баща му. Единият от тях станал португалски крал. Другият - принц Алберт, бил съпруг на английската кралица Виктория. Третият му чичо - Леополд първи, бил коронсан за крал на Белгия.
                               Още по-знаменито родословие притежава майка му - принцеса Клементина. Тя е праправнучка на френския крал-слънце Луи четиринадесети и дъщеря на краля-гражданин, принуден да емигрира в Англия.
                               Несъмнено и очевидно е - доколкото става дума за родословните факти, майор фон Лааб е бил прав: България може само да мечтае за такъв княз. Но родословието си е родословие, а конкретната персона е съвсем друго нещо...
                               Диктаторът Стефан Стамболов не  напуснал регентския си пост, въпреки че го заемал в драстично нарушение на Търновската конституция. При това положение българското Велико народно събрание,   състоящо се главно от привърженици на Стамболов, нямало какво друго да направи освен или да се саморазпусне, или да избере незаконен княз. То предпочело вторият вариант.
                                На 2 август 1887 година Кобургът се заклева пред Великото народно събрание, повтаряйки думите на клетвата след дядо Антим. Князът направил страхотно впечатление на депутатите,   достойно за рода  Кобург.
                              "Цар е и в ботушите си" - измърморил русофилът Драган  Цанков и запушил прочутата си къса лула.
                              Поведението на Фердинанд като нежелан от великите сили княз е дръзко и сякаш авантюристично. Но той е принц от Кобургския род, а там са били отдавна наясно с принципите на макиавелизма. Щом като няма съгласие на силите, тяхното разногласие също може да заработи в негова полза.
                            Има обаче и нещо друго, нещо вътре в България, което създало у Кобурга увереност, че той може да се укрепи на престола. От   2 декември 1886 година, денят, в   който получил предложението на българската делегация,   до месец май 1887 година Фердинанд имал достатъчно време да се информира както за   положението в България, така и за държавните мъже, с които ще се срещне в София.
                             Там с нетърпение го чакал диктаторът Стефан Стамболов, в ръцете на когото била съсредоточена цялата държавна власт. А на Стамболов му трябвал именно такъв княз, който да не е признат от великите сили. Защото положението на княза ще стане сигурна гаранция за продължаване властта на диктатора-узурпатор.