Из тъмните и сенчести алеи на живота

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.11.2017 18:12 - БЪЛГАРИНЪТ и ЗАКОНЪТ

Автор: ivanbunin Категория: Лични дневници

Прочетен: 336 Коментари: 0 Гласове:

26.09.2008 г.
   петък

                    БЪЛГАРИНЪТ и ЗАКОНЪТ
                                            8.
                        ПЕТКО   КАРАВЕЛОВ
                  Тъй като е възможно - по причини от  процеса на живота -, да приключа с   публикациите си в този блог, то в момента няма да коментирам писмото на дядо Славейков,  а  предпочитам, за всеки случай, да отпечатам текста, който съм написал за копривщенеца Петко Каравелов.
                  На Учредителното събрание само за няколко дни Петко Каравелов се превърнал във фрапантно открояваща се и водеща личност. Никому непознат до този момент с нищо друго, освен с факта, че е брат на Любен Каравелов, той внезапно се издигнал до водач на "младите" в събранието.
                   По-малък брат на Любен Каравелов, с когото някои селски депутати даже го бъркали в началото, той е роден през 1842 година в Копривщица. За Русия при брат си Любен заминал на учение съвсем млад, едва 16-годишен. Но понеже бил недоучен като за студент, той три години в началото се подготвял за Университета сам, под ръководството на брат си.
                     През 1861 година започнал следването си в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Лекциите много-много не посещавал, на изпитите го скъсали, затова Славянският комитет го лишил от стипендия и той напуснал Университета.
                      Този факт обаче  никак не означавал, че по-младият от двамата копривщенски братя Каравелови нямал интерес към науките. Напротив - четял изключително много и напрегнато, само че воден в избора на книгите от собствените си, доста безредни интелектуални увлечения.
                      Безреден бил, между впрочем, не само в четенето. Един негов другар от Москва пише за живота му тогава така:
                       "Петко Каравелов захвърли всякакви грижи за външността си; ходеше кирлив като древни Диоген, живееше в тясна, воняща стая и силно намрази ония, които се грижат за външните удобства на живота. Обичаните му четения бяха статистика, политическа икономия, въпроси на работниците по фабриките, Фойербах, Бюхнер, Ренан... Твърде много време употреби той за изучаване на географията, особено историята от епохата на френската революция."
                         В четене на книги по собствен избор и в даване на частни уроци за прехраната си, Петко Каравелов се трудел много, макар и несистематично. Бил приеман с интерес в някои среди на висшето московско общество, понеже като частен учител на деца от тези среди успял да направи силно впечатление на техните родители със своята начетеност, прекрасно владеене на литературен руски език и неукротима страст към споровете.
                         Записал се отново за студент и този път успял да завърши Юридическия факултет със степента "действителен студент". Сигурно това ще трябва да означава нещо като семестриално завършване без дипломиране.
                       Когато започнала Руско-турската война, той се явил в главната военна квартира. Там го приели като свой човек, назначили го първо за вицегубернатор на Видин, а после и за председателствующ Търновския губернски съвет. Бил любимец на русите и преди всичко на княз Дондуков-Корсаков, който го смятал за порусен българин и възнамерявал да го използва за собствените си планове.   Много скоро обаче се разбрало, че "порусеният българин" съвсем не е човекът, за какъвто го мислел в началото княза.
                       Как станал водач на  "младите" в Учредителното събрание? Разбира се, неговата личност била впечатляваща, но колоритни фигури сред оформящите се либерали никак не липсвали - достатъчно е да спомена само Петко Р. Славейков, Драган Цанков и Стефан Стамболов.
                            Стамболов обаче все още бил прекалено млад и не успял да се вреди за депутат с фалшиви документи, което  направил чак на Първото обикновено народно събрание. А   Драган Цанков и даже блестящият оратор дядо Славейков били хора без образование в сравнение с богатата руска и европейска култура, която притежавали водачите на консерваторите в лицето на Тодор Икономов, Марко Балабанов, Димитър Греков и Константин Стоилов.
                           И внезапно в средите на либералите изпъкнал човек, завършил Юридическия факултет на Московския университет, но разбиращ и от политическа икономия, философия, социология, статистика, финанси, история. Бил страстен оратор, руснаците го обичали, а на всичкото отгоре бил и брат на Любен Каравелов.
                          Ето как се получава така в историята, че довчерашният уж "порусен българин", който не е стъпвал в  отечеството си близо двадесет години, от съвсем момчешка възраст, изведнъж се изявил като един от първите и най-видни български държавни строители.
                           Бързам още тук да отбележа, че след време Драган Цанков никога няма си прости увлечението по учеността на Каравелов и ще се превърне в неговият най-непримирим личностен противник. Дотолкова непримирим, та ще изрече през 1884 година:
                         "АКО УЗНАЯ СЛЕД СМЪРТТА СИ, ЧЕ ПЕТКО КАРАВЕЛОВ Е ДОШЪЛ В РАЯ, ЩЕ ПОИСКАМ ДА МЕ ПРАТЯТ В ПЪКЪЛА."
                         Но тези ужасни български думи все пак са казани пет години по-късно. А при заседанията на Учредителното събрание даже консерваторските лидери смятали за чест да имат такъв блестящ политически конкурент.        /продължава.../