КЪЩАТА  НА  ПЕТКО РАЧОВ  СЛАВЕЙКОВ

      Калдъръмена  пътека /откъм днешната  улица  „Раковска”/  води  в  дъното  на  двора  към  една  стара  турска  къща,  сложена  направо  на  земята.

      В  къщата  има  четири  стаи  и  кухня,  в  която  живеят  Пенчовата  майка,  Пенчо,  брат  му  Рачо,  тяхна  сестра -  не  помня  вдовица  или  разведена-  с  дъщеря  си  Славка.

      Първата  и  най-приветлива  стая,  като   се  влезе,  е  на  Пенчо  Славейков.  От  Пенчовата  стая  врата,  която  води  към  стаята  на  брат  му  Рачо.  До  Рачовата  стая се  намира  мрачната  и  усойна  приемничка,  а  до  нея  е  стаята  на  жените -  майка,  дъщеря  и  внучка. 

       Право  срещу  външния  вход,  на  север,  кухнята.

       ТОВА  Е  ВСИЧКО.

       Тук е  живял  и  старият  Славейков,  и  цялата  му  челяд заедно  и  със  сина  му  Иван,  който се  оженил  и  успял  да  си  направи  своя  къща.”

 ПЕТКО  КАРАВЕЛОВ –

                 как  е живял,  добре  е  да  се  помни!!!

          „Стара  дъсчена  оrрада.  Двойна  rнила  врата,  която  едвам  се  държи  на  резетата  си, приблизително  там,  кадето  е  днес  дом „ барон  Gендович”.

          Къщицата  на  Каравелова,  седем  осем  крачки  вътре  в  двора,  е  най-обикновена  бълrарска  къща,  може  да  се  каже  дори  селска.  Първата  стая  вляво  бе  приемната с  традиционните  миндери, с  ниско  оrнище.

           На  никой  европеец  не  би  минало  през  ума, че  това  е  приемна  на  човек,  който  няколко  пъти  е  бил  министър,  дори  министър-председател.  Мъчно  щеше  да  си  представи, че  в  тази  селска  стая  са  приемани неведнаж  дипломатическите  представители  на  великите  сили  и  разни rолеми  rости  от  чужбина;  че  там  е  посрещан  и държавният rлава  княз  Александър  Батенберr...

          Слязохме  с  rоспожа  Катя  Каравелова обратно  в  двора,  минахме  няколко  крачки по  към  дъното и  влязохме  надясно  в  един  обор.  Едно  мъничко  антренце и  надясно,  наравно със  земята,  работната  стая  на  неколкократния  министър,  а  зад  нея -  библиотеката  му.  На  земята,  върху  движещите  се  под  нозете  дъски,  навярно  изrнили,  някаква  стара  мушама с  полуизтрити  десени.”

                                               +

И  ДА  НЕ  ПОМИСЛИШ,  ЧИТАТЕЛЮ,  ЧЕ  МИЛИОНЕРИТЕ  ВЕЧЕ  НЕ  СА  БИЛИ  СТАНАЛИ  МИЛИОНЕРИ  С  ПЪРВАТА  ВЪЛНА  СЛЕД  Освобождението?

          После  кратко  ще  добавя  същото  и  за  къщата на  дядо  Славейков...