Постинг
23.07.2018 16:06 -
ИВАН ВАЗОВ
ИВАН ВАЗОВ - ВЕЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГЕНИЙ ...
/Из спомените на професор Константин Гълъбов/
В днешният мъглив януарски ден, кой знае защо, ме потегли към сборника със спомени, оставени за поколенията от съвременници на Иван Вазов. Един от тези съвременници е и професор Константин Гълъбов.
ЗА ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
" - Позволете ми следният въпрос, господин Вазов. Когато съчинявате своите работи, чувате ли нещо в себе си?
Той ме погледна учуден:
- Какво да чувам?
- Например гласа на героите, които се разговарят.
- Въпросът ви е интересен. Чувам всичко, каквото говорят героите ми, и всеки си има свой глас.
Вазов помисли малко и продължи:
- За тази страна на моето творчество не съм мислил никога. Благодаря, че ми обръщате внимание. Въпросът ви е наистина интересен. Сега виждам, че когато поетът твори, с него стават и неща, които той не съзнава.
- Ами друго, господин Вазов! Казахте, че героите си имат свои гласове. Бихте ли могли да кажете дали тия гласове са гласовете на някои от познатите вам лица, или са недействителни?
Вазов ме погледна още по-учудено
- И затова не съм мислил досега, но що се отнася до по-раншните ми работи, мога да ви отговоря напълно определено: гласовете на героите ми в тях са били винаги гласове на действителни лица, които съм наблюдавал още в детска и юношеска възраст, например гласът на Мунчо. В по-късните ми работи някои от героите говореха вече с гласове наистина свои, но недействителни, защото са рожба на въображение
- А когато сте съчинявали своите стихотворни работи - например тия в "Епопея на забравените", - тогава какво сте чували в себе си?
- Мога да ви отговоря още по-определено: своя глас! Дори и там, където не говоря аз, а говори този или онзи от героите ми, например в "Кочо", вашето любимо стихотворение. Гласът на вашия Кочо ми е звучал като моя собствен глас, но, разбира се, малко по-другояче: както звучи той, когато декламирам."
Не съм поет, но аз също чувам гласове, когато решавам някакъв труден изследователски или житейски проблем. Това винаги са добре разпознаваемите гласове на мои приятели, неприятели или просто познати. Чрез тези гласове силните и слабите страни на моето мислене биват довеждани до такава яснота и завършеност, каквато не съм в състояние никога да постигна на чисто рационално-логическо равнище.
А напоследък чувам все един и същи благороден и топъл глас, който внася спокойствие в душата ми...
ЗА ЛЮБОВТА И ВЪЗРАСТТА НА ЛЮБОВТА
Добре известно е, че поетесата Евгения Марс е била последната голяма, може да се каже, велика любов на Иван Вазов. Тази любов - въпреки разликата във възрастта - е била една съвсем пълноценна любов между мъж и жена. Тя подмладявала гениалния поет и той написал и отпечатал любовна стихосбирка в края на живота си, като същевременно започнал остро да реагира на всеки намек за неговата патриаршеска възраст.
Ето фрагмент от спомените по този въпрос на професор Константин Гълъбов:
"Когато бях учител в Първа мъжка гимназия, аз се запознах с мъжа на Евгения МАРС. Запомнил съм д-р Елмазов, зъболекар в тази гимназия, като много добър и възпитан човек. Веднъж ме покани да му отида на гости и добави:
- Идвайте след вечеря на кафе у нас - ще имате възможност да се виждате често с господин Вазов. Той е наш добър приятел.
Благодарих и още същата вечер отидох у Елмазови. Живееха зад градските бани, на улица "Бачо Киро". Там беше вече Иван Вазов и от разговора, който водеше Евгения Марс с него, разбрах, че той е бил на вечеря у тях. При нас влезе и младият Павел Елмазов, който стана по-късно един от големите ни оперни певци.
През цялата вечер Вазов мълча упорито, толкоз упорито, че по едно време си рекох: "Може да му е неприятно моето присъствие".
Все така мълчалив биваше Вазов и по-късно при моите гостувания у Елмазови. .....
Накрая работата се изясни.
По онова време аз се бях изказал в едно семейство за последната стихотворна сбирка на Иван Вазов "ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА", че и в напреднала възраст ДЯДО Вазов ни изненадва с любовна лирика. Узнал за тия мои думи, той едва отговори на поздрава ми, когато го срещнах веднъж до Народния театър. И аз се изтърсих на следващия ден още на обяд у Елмазови, за да узная по-подробно защо ми е сърдит народният поет.
- Ах, господин Гълъбов, ах, господин Гълъбов, така приказва ли се? - започна ме веднага Евгения Марс, разбрала защо идвам, а от черните и очи на ориенталска хубавица изчезна обичайната усмивка. - Да видите по някакъв начин да се извините. Много ви е сърдит. Казали сте пред негови познати, че е стар. Той не обича никак да се говори за годините му.
- Но, госпожо, позволете: той действително не е вече млад - защитих се аз.
Очите на Евгения Марс загоряха, дори пламнаха от недоволство:
- Ах, ах, ах! Какви неща говорите, господин Гълъбов! Аз съм разочарована от вас. Не може да се съди за възрастта на един поет по кръщелното му свидетелство. Ами че това е календарната му възраст. Поетът има и друга възраст - възрастта на сърцето. Критик сте, но не разбирате тия неща.
Ах, ах, ах!
Имах друго мнение за вас, понеже пишете и стихове, но много съм разочарована, много! Не сте никакво изключение от правилото: бездушен критик, като всички други критици.
Ах, ах, ах! - вие! Иде ми да ви напляскам!...
Годините и тогава не бяха малко, но какво значеха те при тази гъвкавост и при тази усмивка?
На тръгване аз се наведох да и целуна ръка, но сбърках и целунах пръстена и:
- Извинете, целунах рубина на вашия пръстен.
- Нищо. Той ми е подарък от Вазов. Целунали сте, значи, неговото сърце."
Ех, да имах и аз един пръстен с рубин, зная на кого да го подаря, а заедно с рубина и сърцето си....
КАК УМИРА ИВАН ВАЗОВ?
/Свидетелствува сестра му, Въла Вазова - Фетваджиева/
Народният поет Иван Вазов умира в четвъртък, на 22 септември 1921 г. Тук привеждам извадки от документалните записки на неговата родна сестра Въла Вазова - Фетваджиева, която ежедневно и неизменно се грижела за брат си в последните години от живота му и живеела в неговата къща:
"20 септември, вторник.
По всичко се виждаше - по приготовленията, по закуските, които носеше, - че бачо очаква госпожа Е. Тя не дойде. Бачо излезе към 11 часа. На обед дойде заедно с брат ни Бориса. Забелязах, че е малко нервиран....
Като си излезе Борис, подпрях бачо с две възглавници на канапето, тъй както беше полулегнал, завих го и му казах, че ще го събудя след половин час. Оплакваше ми се, че като спи денем повече, и нощем повече го задушава и не може да спи. След половин час отидох да го събудя. Той току-що станал. Каза ми: "Щях да се задуша" - тъй лошо спал!
21 септември, сряда.
Сутринта излезе рано, даже не си пи чая. После е дошла и Е. /Евгения Марс/
Не зная кога е дошла, но момичето ми каза, че "господарят" е взел едното шише ракия, топъл хляб и бил горе "с оная". Момичето /прислужницата/ не и знаеше името. Бачо излезнал с нея и после - не зная, но се върнал с Бориса за обед.
Правеше ми впечатление, че бачо е нещо невесел, угрижен и отпаднал. Следобед взема само сладко - кафе не искаше, а после излезе.
Следобед отидох на гости у Мара. Беше Света Богородица /малка/, като се върнах, попитах: "Бачо тука ли е?" Казаха ми, че си дошъл към шест часа и легнал облечен на кревата. Веднага отидох при него. Той се беше завил с халата си и спеше. Стори ми се много чудно, пръв път го виждах да лежи на кревата облечен. Извиках му: "Бачо, бачо, защо спиш?" Попипах челото му, нямаше огън. Милвах му косата и исках да го разсъня. Повиках го да стане. Каза ми: "Много съм уморен, искам да поспя". Казах му, че ще му донеса да пие чай. Когато се качих пак, за да му кажа, че чаят е готов, сега ще му го донеса, помоли ме да не му давам нищо и да го оставя спокоен да си почине - не бил спал две-три нощи, писал "Престолът". Каза ми: "Дадох да се препише и сега ще си почина."...
Аз мислех да остана още при бачо. Тоя сън не ми се харесваше. Но Събка не поиска да легне без мене и аз се принудих да сляза и да си легна с нея. Завих добре брата си да не изстине, запалих всички лампи в спалнята, в кабинета, та дано светлината да го разбуди. Часът беше 11 и половина през нощта....
22 септември, четвъртък.
Слязох снощи долу със СЪБКА, но не заспах до четири часа. През нощта нищо не се чуваше горе. Около шест часа се събуждам и припкам горе. Отивам при бачо, той в басмената си роба седи на кревата. Каза ми, че в 12 часа станал, съблякъл се и си легнал.
И после продължи: "Ами ти защо се грижиш толкова за мене? Не грижи се, не грижи се, сестро!"
Казах му, че има и сънна болест, като исках да внуша и нему, че сънят му не е хубав, та да вземе мерки. Тогава той ми посочи пръста си и каза: "Аз не се давам, не се давам!" После ми поиска французкия вестник. Дадох му "Мир", който беше при мене. Пак ми поиска "МАТЕН" и аз му го дадох. Като почна да чете, излезнах си спокойна.
Към 10 часа отидох да го видя и да му кажа, че излизам с момичето на пазар, за да знае, че няма никого в къщи.
Към 11 часа момичето се върнало от пазар; той попитал тука ли съм и излезнал. Имаше половин час, откакто се бях прибрала, когато бачо се върна за обед...
Попита какво има за ядене; между другото казах, че имаме и зелен фасул. Сипа си малко... Поиска сода за виното. Събка я донесе отвън и когато бачо слагаше вилицата в устата си, хлъцна глава назад върху стола. Помислих, че се шегува, че му се не харесва яденето. Събка, която седеше насреща му, извика: "Вуйчо, какво направи?" Той изви очи със студен, премрежен поглед, погледна нея, после мене.
Всичко това стана може би в по-малко от две-три секунди. Веднага взех главата му в ръцете си. Събка припна за доктор, а момичето носеше вода, с която го поливах и разтривах. Разтривах вратните му жили и го мокрех. Той говореше нещо, но аз не разбирах какво говори....
Когато дойде д-р Бочаров, най-малко след половин час, той ми каза, че трябва да сложим бачо на канапето, защото до това време аз все го придържах в себе си.
След като го сложихме на канапето, докторът каза да му дам старо вино или коняк. Мислех, че бачо няма ме чуе и исках сама да разтворя зъбите му, които бяха стиснати, но като видях, че не можех, извиках: "Моля ти се, бачо, отвори устата си, за да ти сипя коняк."
Той разтвори устата си и аз чух как той глътна коняк през гърлото....
Прегледа го тогава д-р Бочаров и каза, че сърцето му е много слабо. След десет минути гърдите му се покриха със сини петна.
ТАКА СВЪРШИ ТОЯ НАШ МНОГОЛЮБИМ И ПОЧИТАН БРАТ И ПОЕТ."
+
+ +
+
ТОВА Е БЕЗСПОРНАТА, ФАКТИЧЕСКИ АБСОЛЮТНО БЕЗСПОРНАТА ИСТИНА ЗА НАЧИНА, ПО КАЙТО НАСТЪПВА СМЪРТТА НА ВЕЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГЕНИЙ, НА НАРОДНИЯТ ПОЕТ ИВАН ВАЗОВ.
Среща у дома си с Евгения Марс той действително е имал преди смъртта си, но тя е била предишния ден, на 21 септември 1921 г. Срещата е документирана и от самата обичана от поета жена Евгения Марс.
НА ЛЮБОВТА СА ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ ПОКОРНИ...
/Из спомените на професор Константин Гълъбов/
В днешният мъглив януарски ден, кой знае защо, ме потегли към сборника със спомени, оставени за поколенията от съвременници на Иван Вазов. Един от тези съвременници е и професор Константин Гълъбов.
ЗА ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
" - Позволете ми следният въпрос, господин Вазов. Когато съчинявате своите работи, чувате ли нещо в себе си?
Той ме погледна учуден:
- Какво да чувам?
- Например гласа на героите, които се разговарят.
- Въпросът ви е интересен. Чувам всичко, каквото говорят героите ми, и всеки си има свой глас.
Вазов помисли малко и продължи:
- За тази страна на моето творчество не съм мислил никога. Благодаря, че ми обръщате внимание. Въпросът ви е наистина интересен. Сега виждам, че когато поетът твори, с него стават и неща, които той не съзнава.
- Ами друго, господин Вазов! Казахте, че героите си имат свои гласове. Бихте ли могли да кажете дали тия гласове са гласовете на някои от познатите вам лица, или са недействителни?
Вазов ме погледна още по-учудено
- И затова не съм мислил досега, но що се отнася до по-раншните ми работи, мога да ви отговоря напълно определено: гласовете на героите ми в тях са били винаги гласове на действителни лица, които съм наблюдавал още в детска и юношеска възраст, например гласът на Мунчо. В по-късните ми работи някои от героите говореха вече с гласове наистина свои, но недействителни, защото са рожба на въображение
- А когато сте съчинявали своите стихотворни работи - например тия в "Епопея на забравените", - тогава какво сте чували в себе си?
- Мога да ви отговоря още по-определено: своя глас! Дори и там, където не говоря аз, а говори този или онзи от героите ми, например в "Кочо", вашето любимо стихотворение. Гласът на вашия Кочо ми е звучал като моя собствен глас, но, разбира се, малко по-другояче: както звучи той, когато декламирам."
Не съм поет, но аз също чувам гласове, когато решавам някакъв труден изследователски или житейски проблем. Това винаги са добре разпознаваемите гласове на мои приятели, неприятели или просто познати. Чрез тези гласове силните и слабите страни на моето мислене биват довеждани до такава яснота и завършеност, каквато не съм в състояние никога да постигна на чисто рационално-логическо равнище.
А напоследък чувам все един и същи благороден и топъл глас, който внася спокойствие в душата ми...
ЗА ЛЮБОВТА И ВЪЗРАСТТА НА ЛЮБОВТА
Добре известно е, че поетесата Евгения Марс е била последната голяма, може да се каже, велика любов на Иван Вазов. Тази любов - въпреки разликата във възрастта - е била една съвсем пълноценна любов между мъж и жена. Тя подмладявала гениалния поет и той написал и отпечатал любовна стихосбирка в края на живота си, като същевременно започнал остро да реагира на всеки намек за неговата патриаршеска възраст.
Ето фрагмент от спомените по този въпрос на професор Константин Гълъбов:
"Когато бях учител в Първа мъжка гимназия, аз се запознах с мъжа на Евгения МАРС. Запомнил съм д-р Елмазов, зъболекар в тази гимназия, като много добър и възпитан човек. Веднъж ме покани да му отида на гости и добави:
- Идвайте след вечеря на кафе у нас - ще имате възможност да се виждате често с господин Вазов. Той е наш добър приятел.
Благодарих и още същата вечер отидох у Елмазови. Живееха зад градските бани, на улица "Бачо Киро". Там беше вече Иван Вазов и от разговора, който водеше Евгения Марс с него, разбрах, че той е бил на вечеря у тях. При нас влезе и младият Павел Елмазов, който стана по-късно един от големите ни оперни певци.
През цялата вечер Вазов мълча упорито, толкоз упорито, че по едно време си рекох: "Може да му е неприятно моето присъствие".
Все така мълчалив биваше Вазов и по-късно при моите гостувания у Елмазови. .....
Накрая работата се изясни.
По онова време аз се бях изказал в едно семейство за последната стихотворна сбирка на Иван Вазов "ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА", че и в напреднала възраст ДЯДО Вазов ни изненадва с любовна лирика. Узнал за тия мои думи, той едва отговори на поздрава ми, когато го срещнах веднъж до Народния театър. И аз се изтърсих на следващия ден още на обяд у Елмазови, за да узная по-подробно защо ми е сърдит народният поет.
- Ах, господин Гълъбов, ах, господин Гълъбов, така приказва ли се? - започна ме веднага Евгения Марс, разбрала защо идвам, а от черните и очи на ориенталска хубавица изчезна обичайната усмивка. - Да видите по някакъв начин да се извините. Много ви е сърдит. Казали сте пред негови познати, че е стар. Той не обича никак да се говори за годините му.
- Но, госпожо, позволете: той действително не е вече млад - защитих се аз.
Очите на Евгения Марс загоряха, дори пламнаха от недоволство:
- Ах, ах, ах! Какви неща говорите, господин Гълъбов! Аз съм разочарована от вас. Не може да се съди за възрастта на един поет по кръщелното му свидетелство. Ами че това е календарната му възраст. Поетът има и друга възраст - възрастта на сърцето. Критик сте, но не разбирате тия неща.
Ах, ах, ах!
Имах друго мнение за вас, понеже пишете и стихове, но много съм разочарована, много! Не сте никакво изключение от правилото: бездушен критик, като всички други критици.
Ах, ах, ах! - вие! Иде ми да ви напляскам!...
Годините и тогава не бяха малко, но какво значеха те при тази гъвкавост и при тази усмивка?
На тръгване аз се наведох да и целуна ръка, но сбърках и целунах пръстена и:
- Извинете, целунах рубина на вашия пръстен.
- Нищо. Той ми е подарък от Вазов. Целунали сте, значи, неговото сърце."
Ех, да имах и аз един пръстен с рубин, зная на кого да го подаря, а заедно с рубина и сърцето си....
КАК УМИРА ИВАН ВАЗОВ?
/Свидетелствува сестра му, Въла Вазова - Фетваджиева/
Народният поет Иван Вазов умира в четвъртък, на 22 септември 1921 г. Тук привеждам извадки от документалните записки на неговата родна сестра Въла Вазова - Фетваджиева, която ежедневно и неизменно се грижела за брат си в последните години от живота му и живеела в неговата къща:
"20 септември, вторник.
По всичко се виждаше - по приготовленията, по закуските, които носеше, - че бачо очаква госпожа Е. Тя не дойде. Бачо излезе към 11 часа. На обед дойде заедно с брат ни Бориса. Забелязах, че е малко нервиран....
Като си излезе Борис, подпрях бачо с две възглавници на канапето, тъй както беше полулегнал, завих го и му казах, че ще го събудя след половин час. Оплакваше ми се, че като спи денем повече, и нощем повече го задушава и не може да спи. След половин час отидох да го събудя. Той току-що станал. Каза ми: "Щях да се задуша" - тъй лошо спал!
21 септември, сряда.
Сутринта излезе рано, даже не си пи чая. После е дошла и Е. /Евгения Марс/
Не зная кога е дошла, но момичето ми каза, че "господарят" е взел едното шише ракия, топъл хляб и бил горе "с оная". Момичето /прислужницата/ не и знаеше името. Бачо излезнал с нея и после - не зная, но се върнал с Бориса за обед.
Правеше ми впечатление, че бачо е нещо невесел, угрижен и отпаднал. Следобед взема само сладко - кафе не искаше, а после излезе.
Следобед отидох на гости у Мара. Беше Света Богородица /малка/, като се върнах, попитах: "Бачо тука ли е?" Казаха ми, че си дошъл към шест часа и легнал облечен на кревата. Веднага отидох при него. Той се беше завил с халата си и спеше. Стори ми се много чудно, пръв път го виждах да лежи на кревата облечен. Извиках му: "Бачо, бачо, защо спиш?" Попипах челото му, нямаше огън. Милвах му косата и исках да го разсъня. Повиках го да стане. Каза ми: "Много съм уморен, искам да поспя". Казах му, че ще му донеса да пие чай. Когато се качих пак, за да му кажа, че чаят е готов, сега ще му го донеса, помоли ме да не му давам нищо и да го оставя спокоен да си почине - не бил спал две-три нощи, писал "Престолът". Каза ми: "Дадох да се препише и сега ще си почина."...
Аз мислех да остана още при бачо. Тоя сън не ми се харесваше. Но Събка не поиска да легне без мене и аз се принудих да сляза и да си легна с нея. Завих добре брата си да не изстине, запалих всички лампи в спалнята, в кабинета, та дано светлината да го разбуди. Часът беше 11 и половина през нощта....
22 септември, четвъртък.
Слязох снощи долу със СЪБКА, но не заспах до четири часа. През нощта нищо не се чуваше горе. Около шест часа се събуждам и припкам горе. Отивам при бачо, той в басмената си роба седи на кревата. Каза ми, че в 12 часа станал, съблякъл се и си легнал.
И после продължи: "Ами ти защо се грижиш толкова за мене? Не грижи се, не грижи се, сестро!"
Казах му, че има и сънна болест, като исках да внуша и нему, че сънят му не е хубав, та да вземе мерки. Тогава той ми посочи пръста си и каза: "Аз не се давам, не се давам!" После ми поиска французкия вестник. Дадох му "Мир", който беше при мене. Пак ми поиска "МАТЕН" и аз му го дадох. Като почна да чете, излезнах си спокойна.
Към 10 часа отидох да го видя и да му кажа, че излизам с момичето на пазар, за да знае, че няма никого в къщи.
Към 11 часа момичето се върнало от пазар; той попитал тука ли съм и излезнал. Имаше половин час, откакто се бях прибрала, когато бачо се върна за обед...
Попита какво има за ядене; между другото казах, че имаме и зелен фасул. Сипа си малко... Поиска сода за виното. Събка я донесе отвън и когато бачо слагаше вилицата в устата си, хлъцна глава назад върху стола. Помислих, че се шегува, че му се не харесва яденето. Събка, която седеше насреща му, извика: "Вуйчо, какво направи?" Той изви очи със студен, премрежен поглед, погледна нея, после мене.
Всичко това стана може би в по-малко от две-три секунди. Веднага взех главата му в ръцете си. Събка припна за доктор, а момичето носеше вода, с която го поливах и разтривах. Разтривах вратните му жили и го мокрех. Той говореше нещо, но аз не разбирах какво говори....
Когато дойде д-р Бочаров, най-малко след половин час, той ми каза, че трябва да сложим бачо на канапето, защото до това време аз все го придържах в себе си.
След като го сложихме на канапето, докторът каза да му дам старо вино или коняк. Мислех, че бачо няма ме чуе и исках сама да разтворя зъбите му, които бяха стиснати, но като видях, че не можех, извиках: "Моля ти се, бачо, отвори устата си, за да ти сипя коняк."
Той разтвори устата си и аз чух как той глътна коняк през гърлото....
Прегледа го тогава д-р Бочаров и каза, че сърцето му е много слабо. След десет минути гърдите му се покриха със сини петна.
ТАКА СВЪРШИ ТОЯ НАШ МНОГОЛЮБИМ И ПОЧИТАН БРАТ И ПОЕТ."
+
+ +
+
ТОВА Е БЕЗСПОРНАТА, ФАКТИЧЕСКИ АБСОЛЮТНО БЕЗСПОРНАТА ИСТИНА ЗА НАЧИНА, ПО КАЙТО НАСТЪПВА СМЪРТТА НА ВЕЧНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГЕНИЙ, НА НАРОДНИЯТ ПОЕТ ИВАН ВАЗОВ.
Среща у дома си с Евгения Марс той действително е имал преди смъртта си, но тя е била предишния ден, на 21 септември 1921 г. Срещата е документирана и от самата обичана от поета жена Евгения Марс.
НА ЛЮБОВТА СА ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ ПОКОРНИ...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
За този блог
Гласове: 1446
